At night, the town is quiet like the bottom of the ocean

"- Обсебваща ли съм? 
 - Ужасно. Когато не си тук."






























 

 "Изненадах се, че виждам около себе си толкова достойни и горди мъже, които не просят, и толкова жени, чиито очи не молят."

"Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират надълбоко."

Тегами 手紙

 Нека бъде нещо си... от нищото. Всичко е ок. Мислех че това е напълно затворена страница за мен, но май трябва да изразя нещо от себе си - дори то да е фалшиво, безмислено, а това че никой няма да го чете не е проблем. Общо взето хората в нормалните блогове създават оригинални неща, дават от себе си, а аз нищо не умея и не претендирам да нося някакво кой знае какво познание. Жалко оправдание а? Каквото и да е, има част от мен, която би записвала отломки, късове  от останалата част, и  може би ще ги оформя като още няколко байта тежест за интернета - този модерен колос на живота. Но ще носим заедно този товар - не го изоставям изцяло на теб.
 Та какво пък, Хаджимемашите :)
..................................

 Групата не съществува. Вече. За съжаление. Но това не е най-важното. Това, което са направили си струва да се чуе. Музиката им докосва.

Deadman (да, картината най-отгоре) се формира в Нагоя, Япония, и се води представител на стила "нагоя кий", който е производен от вижуъл кия* -  и се води по-мрачен, съсредоточващ се повече на инструменталните експерименти и меланхолични текстове. В този смисъл съм слушал само още една група, водеща се към нагоя течението освен Deadman - Deathgaze (мотивът за смъртта взе да се среща често май) и по-горните мотиви се потвърждават, но всяка група е различна и носи различна енергия и ритми. А в това отношение творчеството на "мъртвеца" е едно малко богатство от емоции, идеи, присъствия даже. Ключов тук се оказва вокалистът Мако и неговият красив глас, но не за сметка на останалите музиканти, а напротив, пасват си перфектно, и се извисяват взаимно, разкривайки красотата си. Това отношение може би донякъде се допълва и от външния вид на музикантите - Мако е облечен и гримиран в стил вижуъл кий, но "по-мрачно", докато останалите от групата си носят нормални дрехи без грим. Противоречие, или символ, допълващ музиката им? За мен са велики, и даже когато освен да слушам групата реших да потърся и снимки и клипове, се изненадах малко от вижуъл излъчването на Мако. А именно защото стилът на групата повече отива към експерименталния рок, има и пънк звучене и като се добави дълбокият, типично по японски дълбок глас на вокалиста изобщо не го свързвах с гореспоменатото течение.

Какво друго да се каже. Тъга, гняв, но и пънкарски бунт понякога, щипка жизнерадостно настроение, като това в песента Amefuri no warui yume, и каквото поиска още човек. Но като цяло надделява мрачната нотка, търсенето на нещо различно в живота, което непременно причинява болка и тъга... Или поне аз така си мисля, може би бъркам. : ) Е, според мен, особено феновете на рока, могат спокойно да пробват какво е да слушаш Deadman. Ех, защо се е разпаднала. Може би е трудно да се издържи толкова силна емоция, каквато те са успели да създадат с творчеството си.


Да, вярно е че има някакъв баланс между тъжните/тъмни песни и тези с позитивно/агресивно звучене (наистина основно звученето, защото текстовете, както гледам, може да си останат тъмни), но мисля че първите изразяват в най-голяма степен смисъла на групата. Може би масата хора не обичат особено посланията, по-различни от: "нещо на което яко да куфеем с глава и просто да дъни китара" (особено в за метъл и рок жанра). А колко ми се иска точно това, "различното", него да срещам, то да ме обгръща. Ако след 2006 (когато прекратяват съществуването си) бяха останали музикална формация, но без своя дух, без тяхното "аз", което да се развива и расте със своите собствени грешки, добри и лоши страни, и просто да тръгне към комерс и тотална, "изкуствена" промяна, то действително, какъв бил смисълът? А пък някои групи са изцяло комерс, още от създаването си...



Тези песни, трябва просто някога да ги чуете (2014 - хм, добре се получи така с фона, позволява постигането на необичайна визия) дори за малко. Японската музика, да не говоря за останалата част от културата (ами филмите, аниметата, които тук смятат за филмчета за деца, поезията, книгите и още толкова много - но все едно животът не пази ревниво времето си за да си въобразяваш...), е толкова непозната  в България, а има да предложи... Цял един свят. Който не познаваме.

Кратко допълнение:

Вокалистът Мако (псевдоним на артист, вероятно това не е истинското му име) действително има голямо излъчване. Това се дължи и на факта, че той опитва да играе своята си роля - не само в клиповете, но и по концертите, а и извън тях. В това се убеждавам и от малкото едноминутни "интервюта" в ютуб с групата, там той не казва нито дума, даже негов колега поздравява и "се представя"(тези официални поздрави и представяния са много типични за японците - те си имат и строги правила към кой с каква титла да се обръщат, местоименията ползвани от мъжете и жените за себе си са различни, и още доста подробности, на които обаче се свиква)  за него към операторите, а Мако само се покланя, което е готино (е, чува се само едно много тихо "хай", но то не се брои).
 Специално за клиповете...Нестабилността, която показва, докато прави неуверени, резки крачки, начина, по който рязко си завърта главата в различни посоки и жестикулира с ръце, допълнени от стоп-камерата (която ползват най-вече в Seija no Koushin) - цялото това "накъсване" на движението му, статичността... Единствен е. Това отчаяние и лудост, което струи от цялостната комбинация на картина, глас и музика са парадоксално твърде човешки. Красиво ми е. Не съм гледал много клипове и лайфове на популярни вижуъл групи, но според нескромното ми мнение Мако, а и колегите му са много по-извисени в много отношения. Или просто имат оригинално излъчване, а не са ("били") лъскави копия.

/ Последното видео, което съм предложил, песента Аризука, на живо, стоновете му края, толкова са правдоподобни, това е неподправената болка...
// Видеото на This Day. This Rain. (2014 - което пък така и не съм дал никъде. Е, нека си остане като мистерия). Как "героят" се опитва да създаде нещо от мъртвата коса, сякаш да си докаже, че може да съживи част от този, който си е отишъл. И как накрая просто оставя кичура в малката кутийка.

 

* Това е уникален музикален стил, създаден в Япония през 80-те години на XX век, и е нещо като източнa версия на готик културата, макар че това сравнение не е много точно - обикновенно мъжки групи, като членовете им носят тежък грим, някои от тях се обличат често с женски рокли, но по-скоро експериментират много с облеклото си и мисля че японските артисти имат най-оригиналният стил на обличане в целия свят - може да звучи странно но, но всъщност не ми пука как звучи (2014). J-rock е нещо страхотно. Според мен като цяло японците предлагат нов поглед върху рок музиката, и като визия, и като енергия и послание. Трябва някой път да представя някои интересни вижуъл, пък и всякакъв друг тип рок песни. За да запълним пространството с така нужната ни японска реч. : )