"Виж всички тези светещи прозорци наоколо. В този град няма нито един човек с твоята дилема."
Прозорците в сумрака на вече започващата януарска вечер наистина бяха там, навсякъде около нас. И дори тази картинка да звучи банално просто е друго, когато ти го кажат, покажат, и ти наистина обърнеш внимание и се слееш в едно с момента. Толкова безценно.
Това беше Вчера, сега вече дилемата не е толкова страшна, но въпреки това...
Невероятен си, човече. Толкова много ще ми липсваш. Изглежда ти си моята сродна душа, или поне една от тях, ако тези неща наистина съществуват. И в този толкова назадничав "главен" град има хора като теб. Е, явно навсякъде, където и да е по света се срещат "хора". Толкова ще ми липсва твоята мъдрост и разбиране, да не говоря за това как успяваш да вмъкнеш в сериозното несериозното (за което винаги ми казваш, че трябва да се старая и аз да правя, не просто да ги разделям а двете да преливат едно в друго, без да отблъскват), как винаги твоят оптимизъм предизвиква усмивки, весел смях. Още някоя и друга седмица, а след два месеца departure. Но няма да те забравя, и ще ти пратя подаръците, които съм замислил за теб, за които знам, че ще накарат да се озариш. Защото друго просто няма да мога да направя, колкото и тъжно да звучи това. Наистина, както и ти ми каза, но без да ме обвиняваш, прощавай, че те оставям в тази среда и че няма да можем вече да водим нашите разговори, в които аз и не желая много да те прекъсвам, а просто да ти покажа, че те разбирам. Да, може и наистина понякога да се увличаш, но виждам, че и това е добро. И в никакъв случай досадно. Не, ти не си такъв човек. Как винаги ще кажеш нещо толкова остроумно, но не и грубо и как аз ще изпадна в някакъв кикот. Хубаво е човек да се смее искрено, и смехът му да е напук на всички "зомбита", "дрехите без хора в тях" (Руми, според който също трябва да рискуваме всичко за любовта..) и т.н.
Как ми се иска да можем да сме си колеги (макар че ние не сме просто колеги, и никога не сме били) в някаква друга, нормална работа, в готин град като Търново или Варна или нещо такова, където всеки да намери и бъде със своето момиче и да бъдем това, за което винаги говорим. Толкова е лесно да кажеш, ето този или онзи приказва че иска нещо, а не прави нищо по въпроса. О не, дори и с всички мои простотии, с моят малък житейски опит, с моя идеализъм и романтизъм или каквото е, което явно никога няма да изчезне, виждам, че "животът не работи" точно така. Виждам какво точно ти е на главата, или на моята. Да, ти си два пъти по-възрастен от мен и обстоятелствата са по-различни. Не мога да не отчитам това. Просто, вероятно и заради това, че сме две различни човешки същества, ни очакват различни предизвикателства и пътеки. Но си мисля, че ти си от този тип хора, които са толкова истински и готини, които просто се нуждаят от подходящите ситуации, ако мога да заместя думи като "съдба", "късмет" и т.н. Просто вие си имате всичко необходимо, ей така, почти като на шега, и трябва само светът да Ви прегърне, а не да Ви отблъсне. Мисля си, че аз съм слаб и глупав и че съм пропилял толкова много "живот", и че често се прецаквам сам. Иска ми се да вярвам, че и аз мога или пък съм вече станал "човек", малко или много, но ако не съм и никога не бъда, то определено вярвам, 100 про, че поне мога да карам този луд свят да раздава прегръдки.
Дали заради мъката, че един период от живота ми си отива, период, в който все пак наистина опитвах и живях, доколкото мога, а не просто съществувах (там, където отивам, поне най-сетне ще бъда абсолютно сам, за добро или лошо, далеч от всички хора, които само ме спъват, но и далеч от такива, които могат да бъдат моя свят; надявам че това ще означава постигане на необходимата свобода, която да ми позволи да израстна още повече и която да ми помогне да осъществя любовта, дори мястото, към което съм се насочил да е толкова плашещо с липсата на такава, поне на пръв поглед), ми се струва че от известно време насам наистина не съдя никой за това, че е себе си, или се преструва на нещо, през повечето време. Дали се поставям на тяхно място, знам ли, може би просто вече ги разбирам, дори това да звучи смело и нагло. Знам че всеки има своите дилеми. Дори повечето да си мислят, че това е поредната ми шантава идея, която обаче, поради моята все пак решителност се осъществи наистина, дори само защото не се спрях сам и този път, аз ще правя "големия скок" и съзнавам много добре какво рискувам. Все още уж съм млад (като се сетя колко време пропилях, искам да вярвам че всеки ден ми е толкова ценен, дори и често да оставям някои денонощия просто да преминат), но знам как точно в моя случай съм закъсняващ и вероятно часовникът отдавна е срещу мен. "Screw it, let's do it." Хах, как вкара поредния приятен лаф. Но няма как, не мога да оставя нещата така, трябва да вървя, толкова години досега не посмях да помръдна на никъде, дори извън "този" град, и ето че сега вече няма връщане назад, дори и факта, че трябва да ходя до "края на света" е вероятно много показателен. Но както винаги ти оставаш все така "шеговито-прав" и наистина невероятен, когато мъдростта или любовта, най-вероятно, просто струи от теб в най-неподправен вид. Истинско приятелство, хубаво е човек да е преживял и това, признавам.
"Живо-здраво." : )
Тази шибаняшка Старозагорска опера, знам как не искаш и да ги виждаш тези "културни институции", ме научи на толкова ценни неща за живота, но толкова по-приятно бе, че ме срещна с теб. Човече, искрено се надявам че нещата ще се наредят за теб. Такива естествени и забавни хора като теб, Вас, ако всичко, от което се нуждаете, е просто разбиране, давам Ви го всичкото (ако можех, щях да Ви дам и подходящите ситуации, добър късмет, или както се казва). Дори и вечно да си остана някакъв шантав и неразумен или там каквато е подходящата дума, ми се иска да вярвам, че когато Ви срещна ще мога да Ви дам своя дар, колкото и малък и незначителен да е, и, ако може, да не ми се налага да тръгвам толкова далеч след това.
Объркано ли се получи? Със сума ти повторения и набутани тук-там мисли, недодялано смачкани в едно? Все тая. Явно и толкова мога : ) But here, May Jailer is amazing, letting her sing all of it anyway.
