happy S.H.I.T. day! : )

Now, really, have a nice one. Y'all deserve it. Y'all are special, thanks for everything.
                                                                 (^.~)

ps: thanks again, Reverend, for pointing me out the importance of these little things and the s.h.i.t. days :d ^^

"I was quiet but I was not blind."

and certainly not deaf

https://www.youtube.com/watch?v=dMia7HJR2l4

без малко да забравя, кой съм аз:

"В една метростанция, рано сутринта, лежеше труп
Удушен с жица. От ушите му струеше
Музика от уокмен някъде във вътрешността

На коженото яке, изпоцапано от кръв. Бръснатата му глава
Висеше от надупчената пейка където с флумастер
С детски почерк бе написано "Копеле такова!""

title

"Зимна пустош

е в мойта душа,

но даже

опожарените цветя

очакват пролетта."

                                                                                              

title

                                         

                            "Плачете, и ще се спасите."

Но да има за кого да плачеш.

Можело и за себе си? Как се постига това? Възможно ли е изобщо, без да е насилено и неискрено?

 I really want to begin reading The Crow as soon as possible, then re-watch the film.  

Feel all the fragments of this beautiful story cutting deeper inside.

Еф ю, pointless master's degree, for wasting what's left of my soul on bullshit.