без малко да забравя, кой съм аз:

"В една метростанция, рано сутринта, лежеше труп
Удушен с жица. От ушите му струеше
Музика от уокмен някъде във вътрешността

На коженото яке, изпоцапано от кръв. Бръснатата му глава
Висеше от надупчената пейка където с флумастер
С детски почерк бе написано "Копеле такова!""