Blue is the warmest color, isn't it..

"Колко лесно човек може да се смрази в самотата. Дори когато е топло. Но двама души никога не зъзнат."

The Clouds in this city are beautiful

,

In Sofia again. That means that I could get some more sleep. And most importantly - being around the only people who accept me for my true self, without judging or asking questions. Besides, there is no life outside this city. Not for me. Sooner or later I will be here, walking these streets, leading speechless conversations with the old buildings. They have lived for so long. Probably they have a lot to say. And if somebody asks me…

Understanding means everything. It is ability, right? It’s not given to everyone. Or no, to say that it is an ability would be hypocrisy, a justification for all these certain mindless sorry-excuses-of-a-humans with which, unfortunately, we have to share this world. What can you do, except to leave them believe they are right, acting like almighty self-righteous Deus ex machina. Arguing with gods isn't an activity famous for adjusting the universal peace. Well then, maybe if you don’t believe in certain deity then it doesn't exist, how about trying this?

If you: are overdrinking; are bisexual, use drugs; enjoy peculiar kind of music or art; don’t like being around many people or anything else you can think off - fine. As long as you are kind, normal person, all right. If you are happy like that, then I am happy too. Your choice is the most important thing. Sacred right. It would be so disgusting, awful, to lecture or teach anyone what is appropriate or inappropriate. “Everything that is realised is right”. Isn’t realising one of the hardest things? I don’t want to squeeze anybody’s soul. “Justice for all” may as well be the one of the most bitter of human kind’s desires. I don’t want to be a god. There are already too many of them.

- Make mistakes,” sin”, make even greater mistakes. I will stand by you and respect your choice. –

  

This would be the best thing I could ever achieve.

Or the best illusion I can create to comfort my conscience.

It is so easy to deceive. “Trust me” is all that one has to say. Just these few words. 

…I think that my answer would be pretty much the same: “Nothing much”.

I couldn't resist sharing some of the Life that flourishes around me

 She likes to eat bones on people's feet. Even if these feet are just hanging in the air : )

When I showed that picture to one of his owners she said that he looks like the Terminator. Probably not far from the truth.

  

 Sing for me. Just like that.

Кончится лето

Приятно ми е.

Някои губят от себе си, други намират. Аз не виждам в това Голямото значение, смисълът.  За него е нужно да се говори. А на мен все ми се струваше, че много от думите са ненужни (или просто толкова си можеш, хайде сега). Какво ще ги правиш ти, щом така и така често просто ги има ей така, като задължителен саундтрак, най-блудкавата мелодия, която пробваш всеки ден да изтриеш от мозъка си, притискайки към него Слушалките си до болка.  Не, днес няма почитатели  на нямото кино. В днешно време даже не е прието да гледаш право в очите. А, вярно, по-добре даже да не правиш подобно нещо, защото там само ще намериш потвърждение на онова, което не ти дава покой нощно време. А никой не може да живее с целите истини, както казва твоят любим романтичен странник. За какво му е реч на корабокрушенеца? О, да, за неговият, или нейният (както желаете) дневник. Но той няма никога да бъде намерен. И да бъде, и даже стане един скапан бестселър  –  него-нея (това е едно постмодерно същество, което не е сигурно в силата на множественото число) отдавна ги няма, поради което  -„опиум для никого“...

Парите, може би те ще решат всичко. Не вярвам (really, hmph, hmph), но казват, че е така. И че всичко на този свят отминавало. Това било най-сигурното нещо. Че всичко отминава. Кога отминах аз, така и не разбрах, това е всичко, Май.

С времето почна само да ми липсва оловното сърце.  А Лястовичето, то дори не е чувало за моя град.

Затова не ми се струва лицемерно и неуважително да се каже, че, дори, предвид че сме в началото на този месец, лятото е свършило. Хм, дори в тези Дни даже времето (метеорологичното - признавам си, не написах тази дума правилно от първия път) се колебае в какво да вярва, и пробва дали номера ще мине, онзи черен облак ли, онзи бял ли. Но само черно-белият носи дъжд, желан или не.

Отминавам. Не звучи толкова зле.

Well I Wonder

Песен, която вероятно 

трябваше никога да не търся отново.

 

Е добре де, искаше ми се напиша повече за Неми. Каквото и да се е получило накрая. Май само я използвах. Forgive and Forget, if you can.

Бях тръгнал с идеята, че в точно този един град, в който беше този мой изпит (съвсем безинтересно мероприятие, незаслужаващо си каквото и да е друго споменаване) се предполага, че все пак ще има най-голямо разнообразие... на каквото и да е, най-малкото на там някакви си книги. Пък и наистина исках да намеря  търсената книга в тази книжарница ей така, на всяка цена, в този един небезизвестен подлез , малко преди началото на мероприятието, просто защото двете локации са близки една до друга. Знаех, че там не е мястото, и че по принцип няма да намеря нищо различно, но се радвам, че поне имаше един-единствен, и може би съвсем малко поизпатил си екземпляр на "Неми: Звезден Прах и Лъжи".
Мисля, че успя да ме поразведри малко, точно тогава.

Може би дори само заради това стихотворение Amor Fati  на норвежеца Андре Биерке (да се преведе не за някаква стихосбирка а точно тук, визуализирано майсторски от Лисе Мюре, също от Норге - е какво пък, дано дойде по-скоро времето за Синия цвят) си заслужаваше да си взема комикса. Добре, и защото не беше точно това, което мислех, че ще бъде. Не са просто тъпите историйки, парадиращи с готик визията си, за каквито ги взимах през тези години. А това, че е за "възрастни" изобщо няма да го споменавам, толкова съм далеч от всякакви супергерои и... лъжи. Главната героиня си има своята автентична индивидуалност и свой чар и ...има истина в образа и. Как го изказа само...Така е, никога не съм се изразявал добре и никога няма да умея, но в крайна сметка не предусещам  горчива загуба за човечеството : )

Неми е малко или много събирателен, макар не и изчерпателен или единствен възможен, образ на онези най-истински хора, които са толкова малко - тези, които са изградени от Мъка, защото, както и толкова правилно е забелязал Оскар Уайлд (мисля в скоро време просто да го цитирам, без ред и приличие, това е бил един истински, хубав хубав човек), Мъката е може би най-значимото чувство, на което е способен човек. Тези хора, които са познали Тъгата във всичките и разновидности - и не просто това - те са придобили това познание отдавайки от себе си. Въплътили са в себе си от Тъгата. Преживяно и изпитано, станало неизменна част от тях. Да, точно, те са тези които, могат да обичат. Тъгата, Мъката по-скоро, само кара това тяхно качество да блести още повече. Защото, мисля си, че тази история, в която еди кой си човек преминава през тежки моменти, и ей така, става по-добър,  или се научава на нещо което е наистина стойностно, просто издиша. Те, тези красиви хора, са били винаги такива, такива са се родили, а обстоятелствата и събитията, през които минават, само им показват на тях самите кои са. И това е. Не съм сигурен, какво точно могат да правят с това си знание. Но аз, също като онзи петербургски студент, им се покланям, до земята (лесно ти е на тебе така). 

Знам, че когато го казвам аз все излиза едно такова неясно и отвратително даже, но наистина вярвам, че тези хора са най-красивото нещо, което може да ти се случи. И че почти сигурно е, че ще ги разбиеш и разочароваш, особено ако си/сте а) невероятно заблудено говедо като мен - или б) един от многото автомати-зомбита, населяващи тази планета (така пък намираме други два основни типа хора, които, е, ясно за тях).

Лисе Мюре сама признава че за този стрип (който обаче в книжката не е така неприятно блед) е получила много положителни отзиви. Ей така, просто защото си е позволила Чувства. Красиво.

Тяхната светлина е голяма. Но явно по-голямата част от света е Огледало, изящно гладко, до болка. Как искам да съм една черна пукнатина в него, тогава. Ето, пожелах разрухата...

Давай банално - Хора, които знаят как да се забавляват, честни към себе си, и към останалите, каквото и да им струва това, с някаква извънземно точна преценка за живота. Не. Спри. Тук само горният стрип казва всичко за тях.

Трудно ми е да напиша нещо истинско за тях, колкото и да ми се иска, признавам си, и основно вероятно защото аз съм  една сянка само, едно тъмнозелено привидение. Но  някога си, когато  живях, по някаква отдавна забравена причина, а не просто съществувах, бях до такъв, Човек, Сияние...Whatever. Мисля си поне, че мога да ги разпознавам, ако ги видя. Награда ли очакваш? Хм: А, като си толкова важен, можеш ли също така и да не ги цапаш и мърсиш, моля?

Животът ги обича. Наистина. Дори и те да не искат това от Него. Но дали ние, някога ще можем?

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

But, then again
"Is it a sin for me to live because I am evil?"

Ето същата песен от началото, "по-грубата" версия, която пък  обаче за разлика от първата  има невероятно соло накрая. И двете принадлежат на Вас, невести и женихи на Тъгата.* Колкото и лицемерно да е...

 Благодаря. Ви.

* По Уайлд