Приятно ми е.
Някои губят от себе си,
други намират. Аз не виждам в това Голямото значение, смисълът. За него е нужно да се говори. А на мен все ми
се струваше, че много от думите са ненужни (или просто толкова си можеш, хайде сега). Какво
ще ги правиш ти, щом така и така често просто ги има ей така, като задължителен
саундтрак, най-блудкавата мелодия, която пробваш всеки ден да изтриеш от мозъка
си, притискайки към него Слушалките си до болка. Не, днес няма почитатели на нямото кино. В днешно време даже не е
прието да гледаш право в очите. А,
вярно, по-добре даже да не правиш подобно нещо, защото там само ще намериш потвърждение
на онова, което не ти дава покой нощно време. А никой не може да живее с целите
истини, както казва твоят любим романтичен странник. За какво му е реч на
корабокрушенеца? О, да, за неговият, или нейният (както желаете) дневник. Но
той няма никога да бъде намерен. И да бъде, и даже стане един скапан бестселър – него-нея
(това е едно постмодерно същество, което не е сигурно в силата на множественото
число) отдавна ги няма, поради което -„опиум
для никого“...
Парите, може би те ще
решат всичко. Не вярвам (really,
hmph, hmph), но казват, че е така. И че всичко на този свят отминавало. Това било
най-сигурното нещо. Че всичко отминава. Кога отминах аз, така и не разбрах,
това е всичко, Май.
С времето почна само да
ми липсва оловното сърце. А Лястовичето,
то дори не е чувало за моя град.
Затова не ми се струва лицемерно и неуважително да се каже, че, дори, предвид че сме в началото на този месец, лятото е свършило.
Хм, дори в тези Дни даже времето (метеорологичното - признавам си, не написах тази дума правилно от първия път) се колебае в какво да
вярва, и пробва дали номера ще мине, онзи черен облак ли, онзи бял ли. Но само черно-белият носи дъжд, желан или не.
Отминавам. Не звучи толкова
зле.
No comments:
Post a Comment