повечето все търсят трескаво, Всички гледат само нагоре и пробват да летят, разширявайки пропастта помежду си, и винаги всичко е ясно.

когато си повърнал душата си ти остава да премерваш своята глупост с глупостта на света и да се правиш на безРазличен, в този ден и този дъжд. но и без това ми се схвана вратът от всичкото това зяпане към върха, честно. затова с безмислените ми думи и всеобщото пространство си правя криво-ляво стълба,
по която се спускам

                  на
                     до
                        лу
                           със
                             сту
                                 де
                                    ни
                                        ръце
                                             и
                                                го
                                                    ре
                                                         що
                                                             сър
                                                                  це,
                                         беззъбата усмивка.